Режисьорът Дарън Аронофски ни разказва трогателната история за изолацията и професионалния упадък на един мъж, отдал цялото си сърце и душа на това да забавлява публиката. Това е тъжна история за един разбит живот, за една звезда без перспектива и без бъдеще в семейството.
Ужасяващо реален и истински, филмът ни пренася в живота на герои, които са достигнали до крайност в своята разруха. Героят на Мики Рурк, Ранди „Тарана” Робинсън е развалина, отпадък от 80-те, самотен, обезобразен - очите и белезите по тялото му изразяват обруганата човечност и смачканото му достойнство. Той изживява болката на пагубните си постъпки, преосмисля решенията взети някога, но винаги се връща към крещящата името му публика. А опитът му да се помири със света идва твърде късно. Всички негови действия водят до самота и отчуждение, а времето и обстоятелствата погубват възможностите за промяна и изкупление. Дъщеря му го мрази единствено от чувството си за мъст, а недоволната от живота си Касиди го отблъсква, за не да страда.
Във филма, построен върху умния и точен сценарий на Робърт Сигал, Аронофски подрежда в редове физическото разрушаване с екзистенциален страх и натежаващ фатализъм. Изкачвайки се по въжетата за последен път, за да нанесе „Удара на Тарана” - неговия удар подпис, Ранди "Тарана" Робинсън канализира всичко само в един единствен момент – този, който преследва нашия съвременен свят. Той се изправя срещу нашия най-голям страх - че никой не гледа, че най-неочаквано се оказваш самотен, че самотата убива.
„Кечистът” не е филм единствено за съдбата на Ранди „Тарана” Робинсън, а филм за битието като самотен ринг, за човекът като същество нараняващо и наранявано от себеподобните, кървящо и виещо от болка.
Режисурата на Аронофски и операторската работа на почетния Марис Албърти правят възможно, зрителят да усети и види всичко във филма, да преживее времето заедно с героите и да ги почувства близки и познати. Филмът е на границата с документалния стил на снимане, а това е било и желанието на режисьора Аронофски. За пресъздаването му допринася използването на операторския похват на снимане от трето лице, сякаш камерата е очите на зрителя, които следват Ранди. Филмът е заснет на лента 16mm от оператора Майрис Албърти, който е прекарал последните няколко години в снимането на документални филми. А за брилянтната си работа над филма „Кечистът” получи наградата „Независим дух” за най-добра операторска работа.
И макар историята да изглежда обикновена, тя се превръща във впечатляваща и силно разтърсваща драма, в един човешки и топъл филм, благодарение на прекрасната колективна работа на:
Няма коментари:
Публикуване на коментар